Учим азбуката. Буква “Б”!

„Тук ще пишем нещо ново!

Чертичка, чертичка, тумбак и буква “Б” е готова!“

С тези рими обясних на моите деца как най-лесно ще напишем буква “Б”. Запомнящо се, според мен. И при двете ми момчета правих (и продължавам да правя с малкия) по-голяма пауза между представянето на буквите. Така минаха около 3 седмици преди “Б” да се появи в шарените книжки на момчетата.

Обясних какъв звук издава или по-точно

казано – доста бръмчах, заради “Б”-то :).

В книжката на Никола залепихме банани, бухал, бонбони, ботуши и багер. Нарисувахме балон, барабан и

записах онова, което сподели детето за някои думи.

За бонбоните, че ги отваряме, за да ги ядем. И за ботуша, че го носим когато има сняг. Зарадвах се, че се сети за повече думички и че ме
попита коя буква ще учим след тази. Но не побързах с представянето на следващата. Азбуката, както и всяко друго знание, се учи с
дългосрочно натрупване.

Книжката с буквите на Мартин е доста по-пълна.

Той, покрай по-големия си брат, е по-напред с ученето, а и като цяло е по-словоохотлив за думите. И не само. Той е малък философ. Отнесох се. Да се върнем на “Б”.

първото нещо, което Мартин каза да запиша в неговата книга е “Б като брат”.

Нарисувах (не много успешно) човече и дописах казаното от Мартин: “Имам братче, което се казва Никола”. И в тази книжка рисувах балон.

От страничката наднича господин Бухал. Там са и барабанът, с който “правим дум-дум”, и ботушът, който “носим през зимата”, и блузата, която “обличам у дома”. Залепихме, шарените боб, бонбони и близалки…Голяма игра падна.

През следващите дни непрекъснато откривахме нови думи, започващи с научените букви “А” и “Б”. Чаках с нетърпение да мине време и да продължим да пишем букви в шарените книжки.