Писмо до Адриана

Или докъде води старомодният начин на комуникация 😊

Спомняте ли си кога за последен път писахте писмо? Но не имейл, а такова – истинско, с химикал и на специална хартия? При мен и моите дечковци това се случи съвсем наскоро и сега е моментът да разкажа за емоционалното преживяване.

Малко след края на учебната година с мен се свърза прекрасната Петя, позната на мнозина от малкия екран. Петя, която живее във Франция със своята половинка и прелестната им дъщеричка Адриана, ме попита дали с момчетата бихме се включили в едно приключение. А именно

да напишем истинско писмо!

Като част от френския учебен процес, Адриана, в ролята на “малък индианец”, трябваше да “пътува” до непозната страна и да получи писмо от местен жител, който да разкаже за своята родина. И тъй като Петя е голям родолюбец, пътешествието на нейната дъщеря беше до България.

На мен идеята ми допадна и се зарадвах много, че момчетата също се въодушевиха. Ясно беше, че току-що завършилият първи клас

Никола ще бъде малкият писател

В продължение на седмица обсъждахме какво трябва да съдържа писмото. За да го улесня при писането, му посочих няколко точки, по които да се ориентира. Мартин пък, който все още пише буквите криво-ляво, непрекъснато повтаряше на Никола да каже на Адриана, че има брат. :)

И така след солидна подготовка писането започна. Освен с разговорите,

помогнах като направих дизайн на писмото

Сложих марка, една снимка на момчетата, малко звезди за украса – изобщо стана необикновен лист. Никола, който се старае много, преписа няколко пъти писмото, за да е красиво. С ръкописни букви и тук-там грешчици, малкият писател се представи, разказа от къде е, че има брат :), какво обича да прави в София. Накрая покани Адриана на разходка на Витоша, за да види родния му град отвисоко.

Да пуснеш писмото в пощата е също
толкова вълнуващо, колкото и докато го напишеш

В централна поща не бяхме ходили с децата от миналия декември. Тогава системата не работеше в продължение на няколко дни и се наложи да използваме алтернативен начин, за да изпратим писмото до дядо Коледа. За тази история ще разкажа друг път.
Сега, за щастие, всичко беше наред и момчетата бяха в захлас. Любопитните им очички обходиха няколко пъти големия салон. Не пропуснаха да огледат всички гишета. Информираха се кой опакова и кой приема пратките. А когато

лелята започна да бие печати на писмата

и ударите да отекват в залата, децата бяха слисани. Въображението им се развихри и влязоха в ролята на пощенски служители.

Писмо до АдрианаАдриана с полученото писмо от Никола

“Пътува към теб”, написах на Петя във Фейсбук и пратих снимка на момчетата с писмото. Затаихме дъх и зачакахме отговор от нея и “малката индианка” – Адриана. След 10-тина дни писмото пристигна във Франция и беше представено в училище. Петя сподели, че се е разплакала.

“Толкова любов и старание, в няколко реда,

от чифт малки, сръчни ръчички”,

написа тя. Признавам, аз също се просълзих като видях снимката, в която Адриана гушка писмото. Толкова мило ми стана, че сме зарадвали една мъничка принцеса, която расте на хиляди километри от тук.

И то само с едно мъничко писъмце…

Именно в края на писъмцето Никола покани Адриана на разходка в планината. Чакахме с нетърпение лятната ваканция на малката госпожица в България. И така през юли, прелестната 6-годишна Ади пристигна с мама в София, за

да се разходим заедно на Витоша

Е, не отидохме до връх Камен дел, откъдето се открива великолепна гледка към столицата, защото беше много, много горещо. Но и разходката до хижа Момина скала беше много емоционална. В похода се включиха още две специални за мен и моите момчета дами – мама Рали и нейната приказна дъщеричка Антонела. С едно изречение получи се вълшебен ден всички.

И като се замисли човек ще се съгласи, че именно

старомодният начин на комуникация ни отведе в планината

Със страхотна и много весела компания. Едно писмо, на един първокласник. Вълшебство е да напишеш и да изпратиш писмо. А във всеки отговор се крие голямо приключение.