Магията на книгите и четенето

“Ако искате децата ви да бъдат умни, четете им приказки. Ако искате да бъдат много умни, четете им много приказки”

казва Алберт Айнщайн.

Започвам тази публикация с думите на великия учен,

но веднага си признавам, че срещнах сентенцията едва когато първородният ми син беше около 3-годишен.

И макар, че открих този ценен съвет сравнително наскоро, по отниошение на четенето съм изпреварила нещата.

Питате се как?

Отговорът е съвсем простичък – започнах да чета на детето си още докато бях бременна!

За някои пренаталното възпитание може да не звучи правдоподобно.

Моята баба например все ми повтаря, че детето нищо не разбира докато не порасне поне на 5 години. Аз обаче съм на противоположния полюс.

Според мен децата разбират всичко и създават представа за света още преди раждането. Затова щом почувствах, че Никола плува като рибка в корема ми, започнах всеки ден да му чета по една приказка. Може и да си въобразявам, но малкото човече стоеше спокойно докато четях. Вероятно е усещало вибрациите на гласа ми или дори е чувало поне мъничко от приказкикте в рими.

Действах инстинктивно и смятам, че не съм сгрешила.

Когато се роди, приспивах Никола предимно с песни и кратки приказки в рими.

Докато беше бебе, имаше една любима книжка “My Sea friends”, която сам “четеше и препрочиташе” десетки пъти.

На около година проявяваше все по-голямо любопитство към книжките, а на 2 му четях минимум по 5 приказки за “лек ден” или “лека нощ”.

Още един слушател…

Не след дълго слушателите на историите станаха двама. По същия начин четях и на Мартин, вторият ми син, преди да се роди. Освен това той слушаше и всички приказки, през които препускахме с по-големия му брат.

Така децата ми растат с любов към книгите и знаят, че четенето е магия. Отгръщайки корицата се пренасяме в различни светове, превръщаме се във вълшебни създания, ставаме истински герои и живеем необикновен живот.

Всеки мъник е различен. По мое наблюдение в ранна детска възраст приказките в рими са тези, които най-лесно грабват вниманието на децата. Красивите илюстрации също са от съществено значение, когато се опитвам да провокирам интерес у малкия “читател”.

Не се страхувам да чета на моите мъници, истории, подходящи за по-големи деца. Разбирам, че книгата им харесва когато с нетърпение чакат да отгърна следващата страница.