Баба Марта бързала…
или тайната рецепта за вълшебни мартенички
От няколко години в края на Малък Сечко Февруари у дома текат трескави приготовления за посрещането на Баба Марта. Всички много обичаме традиционното закичване с преплетения червено-бял конец и се стараем да си съзадаваме пролетно настроение. Каква обаче е тайната рецепта за най-вълшебните мартеници ще разкрия накрая. Сега разказвам с усмивка за нашите мартенски работилници, в които са забъркани деца, баби, майки и дори татковци. Да, казвам татковци, колкото и да не ви се вярва, защото те са страхотни творци.
Но да започнем отначало. Нашата баба Руми беше едно от главните действащи лица, с които положихме основата на мартенските работилници. Благодарна съм безкрайно за веселото настроение, което цареше с нея по време на това ни общо творчество. Покрай мартенските творчества, Ви
препоръчвам горещо
подобни семейни ръкоделия.
Ще се изненададе колко сте изобретателни и Вие, и децата в подобни начинанията. Какви невероятни неща ще сътворите и колко доволни ще бъдат накрая всички. Ще създадете и прекрасни спомени, които ще ви топлят и ще ви карат да се усмихвате. Казвам го от личен опит. Още повече ще се изненадате от това колко, всъщност, са сръчни татковците, но затова след малко.
В моето детство се включвах с голямо удоволствие при избора на
мартеници за най-близките.
Да обикалям сергиите и да си представям как и аз продавам мартенички ми беше любимо. Тази ми страст не е утихнала. Сега се смея с глас. Извинявам се на половинката ми и най-добрата ми приятелка, защото те двамата са попадали не веднъж в моя капан. Не е шега работа да се осмелиш да обикаляш и да избираш мартеници с мен. Обикновено нещата се развиват така: който е дошъл с мен, избира какво да вземе за 10 минути. Аз, след като съм обиколила всевъзможни места, огледала съм какви ли не мартенички, избирам поне час. Може би и повече. Едва тогава решавам коя за кого да купя.
Да избирам мартеници с часове и много любов за най-близките се оказа прелюдия към собствената изработка.
Започнах да правя мартенички, омагьосана от моя първороден малчо точно преди 5 години. От специализиран сайт за творчески материали поръчах всичко необходимо. Сдобих се с червени и бели конци, прежда и вълна в същите цветове, мъниста, различни дървени плочки с весели послания. Несъмнено най-добрият избор за
главен помощник в първата ни
работилничка беше баба Руми.
Отначало баба Руми не беше сигурна,
че ще се справи с изработката на мартенички, защото никога не беше опитвала. Щом обаче малкото внуче започна да подскача покрай нея, се отпусна и сътвори истински шедьоври. Никола, голям мъж почти 3, усукваше умело белия и червения конец заедно с нея. На снимките с гордост показваме нашето домашно
производство. Харесват ли Ви?
И така положих основата на ежегодно правене на мартеници.
Следващия сезон обаче баба Руми забегна за Америка и не се включи в нашата работилница. Творихме само с Никола, под зоркия поглед на неговия брат Мартин, който нямаше и годинка. И понеже сме семейство, посветено на морето,
направихме за нас
мартенички с котва.
Още си ги пазим.
И така всеки март работилничките ставаха все по-големи. Аз и участниците смело развихряхме фантазиите си, опитвахме различни техники при изработката, накрая хапвахме традиционната пица.
Ако мислите обаче, че подобни начинания не са подходящи за татковци сте в голяма грешка. Показвам снимков материал от усърдието, с което
бащи правят гривни
за любимите си хора
за любимите си хора
Вярно, че и двамата отначало се дърпаха, но аз съм си упорита, така че нямаше мърдане. Щом са дошли у дома с деца и поливинки, ще правят мартенички и те :). Изработката на мартеници се оказа не чак толкова женска работа и татковците се представиха повече от достойно.
Татковците си помагаха при усукването на конците и нанизването на мънистата и дори им хареса. Децата пък бяха слисани, че и бащите им правят мартеници.
Изненадани ли сте?
Опитайте и Вие да включите своята половинка във всякакви общи
творчески работилници. Резултатът няма да закъснее. Хем ще е весело и забавно, хем децата ще се радват, защото правите нещо различно и най-важното заедно. Всъщност за мен смисълът на родителството е точно това – то да е споделено. Във всичко да участват и мама, и татко.
Именно това е тайната рецепта за майсторенето на вълшебни мартенички – щипка баба, деца на килограм, мама и татко за вкус.
И в края споделям, че написах тези редове в памет на моята майка и любима баба на децата ми – Руми, която не дочака Баба Марта 2021 година. Отиде си точно преди традиционното закичване с червено-белите бижута…
Светъл път, мамо! Вярвам, че някъде там се усмихваш, докато четеш написаното от мен. Обичам те!
Благодаря, че прочетохте до край тази статия! Чувствайте се свободни да ми пишете или споделяте Вашите преживявания.
До скоро!
Баба Марта бързала…
Баба Марта бързала… или тайната рецепта за вълшебни мартенички От няколко години
Три идеи за Коледно творчество за деца
Три идеи за Коледно творчество Или как да направим сурвачка, играчки и